Маршрути и забележителности в и около с. Синеморец и в Странджа

Тук гората е леснодостъпна, богата на растителни и животински видове, гъби и билки. Богати на преживявания са и пешеходните преходи срещу течението на р.Велека, до “Царското кладенче”- с.Бродилово – около 20 км по стар път от десния бряг на реката. Тук има възможност за риболов и къпане, за наблюдение на горски и крайречни птици, водни костенурки.

Устието на р.Велека (Северен плаж) – разположен е в началото на с.Синеморец. Изключително атрактивна плажна ивица, легнала между тихите води на р.Велека и вълните на Черно море.

Царско кладенче – 6 км срещу течението на р.Велека. Приятна местност с добре уреден заслон. Възможност за пикник. Едно от любимите места за лов на Цар Борис.

Залив Бутамята – разположен на 200 м от Комплекс „Доминго“. Голяма и широка пясъчна ивица. Предлагат се всички удобства на съвременния плаж – чадъри, шезлонги, заведения за хранене и др.плажни разнообразия.

Плажна ивица Липите – в южния край на Бутамята започва пътека, поемете ли по нея ще стигнете до плажната ивица Липи. Приятно място за тези, които предпочитат усамотението.

Нос Листи – на един 1 км след Липите продължавате и ще стигнете до Листи. Тук плажът е малък и закътан. Местните рибари идват тук за паури ( големи раци…).

Нос Силистар и залив Силистар – намират се на около 6 км от с.Синеморец в посока с.Резово. Нос Силистар е разположен в защитената природна забележителност Докузак. Стига се с кола.

Залив Силистар – най-приказния плаж. Тук морето е тихо и морската вода прозрачна.

Нос Кастрич – разположен е на юг от залив Силистар, отстоящ на 3 км северно от с. Резово. Тук се намира малка крепост с правоъгълен план ( 20 х 30 м ). Според някои тук се е намирала средновековната крепост Кастрицион. В този район има надгробни могили.Намира се в охраняемата гранична зона.

Село Резово – разположено е на 12 км на юг от Синеморец. Основано през 1905 г на брега на Черно море и устието на р.Резовска селището е най-южната точка по черноморското ни крайбрежие. Естествена природна граница с Турция е Резовската река. От българският бряг се вижда селцето Бенедиг (Стефаново). Достъпно е само с автомобил .
В охраняемата гранична зона. Носете документ за самоличност.

Село Велика – намира се на 5 км западно от с.Лозенец. Тук може да разгледате, а може да решите и да отгледате някое от уникалните растения в ботаническата градина на сем.Серафимови.

Село Кости – разположено е на 25 км от гр.Царево
Тук е най-старият резерват в България – Силкосия, отличаващ се с изключителна наситеност на странджананска зеленика – великолепен вид рододендрон, защитено растение, у нас вирее само в Странджа и се възприема като символ на планината.

Село Българи – разположено е на 17 км от гр. Царево по пътя за гр.Малко Търново. Това е мястото, където е запазен и до днес автентичният и тайнствен нестинарски ритуал, изпълняван всяка година на деня на Св.Св.Константин и Елена ( 03 юни – стар стил )

Село Граматиково – разположено е в източните склонове на Странджа на 25 км западно от гр.Царево. На запад пък от него на 20 км се намира гр.Малко Търново. Тук ще разгледате една изключително интересна горска сбирка- атрактивно представяне на природата на Странджа.

Град Малко Търново – намира се на 58 км югозападно от гр.Царево. Какво може да видите тук?

* архитектурно- музеен комплекс
* чешма в центъра на града “ Големият врис “
* православен храм “ Успение Богородично“ – архитектурен и исторически паметник
* природен музей, в който множество снимки и приятни игри запознават децата с уникалната странджанска природа.
* тракийски гробници в местността Пропада – на 4 км северозападно от града- археологически паметник на културата.
* Тракийската куполна гробница в местността Мишкова нива – археологически паметник от национално значение.

Историческа местност „Петрова нива“ – намира се на 14 км от с.Звездец.

Историческа местност „Мишкова нива“ – уникално древнотракийско археологическо селище. Мемориал на загиналите в Преображенското въстание през 1903 г., музейна сбирка.

Село Бръшлян – разположено е на 11 км северозападно от Малко Търново.

* Архитектурен и исторически резерват. Тук може да се любувате на добре запазени странджански къщи от 18-19 в, обявени за архитектурни паметници.
* старинната църква „Св.Димитър“ – построена в края на 17 в с килийно училище – архитектурен паметник.

Поемете ли към най-югоизточната част на България право на юг от Бургас в посока към Малко Търново или покрай морето за Ахтопол и Синеморец вие попадате в ласкавите прегръдки на широко като море разстлана планинска верига на Странджа планина и скоро ще се озовете в сърцето на едноименния парк – най-големия и един от най-екзотичните природни паркове в България.Обявен е в началото на 1995г. с площ 1161 кв. км и обхваща централна българска Странджа с излаз на Черно море между Резово и Царево.

Географското положение, природоклиматичните и културно- историческите дадености на Странджа обуславят непрекъснато засилване на интереса към нея. Наличието на здравословен климат, гори, водоеми, исторически и културни паметници от различни епохи, запазен старинен бит и обичаи превръщат целия район в привлекателен и интересен обект за вътрешен и международен туризъм.

ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ

Странджа и много нейни части се определят като райони с уникални екосистеми и територии с голямо екологично значение.
Резервати

Силкосия – 396,5 ха, край с.Кости. Силкосия е първият резерват в България. Притежава значителнао растително богатство: 260 вида висши, 16 бр. реликтни и 3 ендемични растения.

Узунбуджак /Лопушна/ – 2 581,5 ха, в землището на с.Сливарово. Най-големият биосферен резерват на България. Преобладават дъбавите гори. Тук са представени най-големите по площ възрастни първични букови и буково-дъбови гори на Странджа.

Витаново – 754,5 ха, между гр.Малко Търново и с.Бръшлян. 40% от горите са източно-букови със средна възраст над 100 г. Установени са 462 вида висши растения. Голямо богатство са карстовите извори в Голямо и Малко Айдере и пещерните образувания /Братанова пещера/.

Средока – 607,8 ха, в землищата на гр. Малко Търново и с.Стоилово. Атрактивна територия с много стръмни склонове и скални образувания по десния бряг на р.Айдере.

Тисовица – 749,3 ха, в землището на с.Българи. Обявен за резерват с цел запазване на първични източнобукови формации с подлес от вечнозелени храсти – странджанската зеленика, тис. Притежава висока стойност на екологична съхраненост.

Защитени местности

З.м. Велека в землищата на Бръшлян, Звездец и Стоилово с изключително интересна флора, фауна и скални образувания.

З.м. Парория в землищата на Заберново и Калово. Тук е най-дебелото и вероятно най-старото дърво в Странджа. Интересна за посещение от любители на природата и историята.

З.м. Марина река. Откриват се почти всички видове вечнозелени храсти, най-представителното находище от тис и много защитени тревни видове. Лесно достъпна за посещение от туристи, представлява природна ботаническа градина.

З.м. Руденово, разположена в стара източно-букова гора със зеленика в землището на с.Сливарово с най-представителното находище от странджанска боровинка. Наблизо се намират древни рудници и тракийски некропол.

З.м. Докузак, в землището на гр.Малко Търново. Най-компактното находище на застрашения от изчезване кримски чай.

З.м.Устие на река Велека -в землищата на гр.Ахтопол, с.Синеморец, с.Бродилово. Обявена е за запазване на характерния за крайбрежната зона ландшафт, скалните образувания и специфична растителност.

З.м. Силистар – в землището на с.Резово. Защитени са брегът с интересни скали, пясъчната ивица и специфичната растителност.

С цел да се запазят гнездилищата на редки и защитени птици са обявени следните защитени местности: Кривинизово, Кълката и Моряне.

ЗАЩИТЕНИ ПРИРОДНИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ
Скални образувания

Пещери и извори на река Младежка, пещера Еленина дупка – край с.Бяла вода, Братанова пещера – в резерват Витаново, Камъка – край пътя Малко Търново – Граматиково, пещера Махарата – край с.Кости.
Редки храсти и треви

Синя хвойна – край гр.Малко Търново, пирен – формация на растението край с.Кости.

Вековни дървета

Странджански дъб – култова кория край с.Кости, източен бук и дъб благун- край с.Заберново, летен дъб – край с.Заберново, с.Тетрабаир и с.Звездец, горун в местността Стоиловска чучурика край гр.Малко Търново.

Исторически местности

Останки от древността са Мраморните куполни гробници – мавзолеи в местностите „Мишкова нива“ и „Пропада“, както и многобройните надгробни могили, крепостни стени и древни римски пътища. Църквите в селищата на територията на парка са пазители на християнската вяра на странджанци. В тях се съхраняват икони от18-19 в.Забележителен е иконостасът на църквата „Св.св. Кирил и Методий“ в с.Кости. Явление тук са параклиси / наречени още „манастирчета“/, построени сред гората предимно на места с изворчета, за които се смята, че са лечебни; или места свързани с тракийски светилища.

ФЛОРА

Специфичният климат на Странджа е причина растителността в планината да притежава особености, които я отличават от европейските растителни формации и я доближават до понтийско-евксинската флора на Кавказ и Мала Азия.
В Странджа се срещат 1700 вида висши растения, предсавляващи 50% от растителното богатство на България. От 700 вида растения, вписани в България ,70 са защитени в Странджа. Площта на горите енад 150 000 ха. Най-интересни от флористична и природозащитна гледна точка за България и Европа са източно-буковите формации с примес от горун и по-рядко с благун, с подлес от зеленика и други вечнозелени храсти.Изключително рядък за тези гори е тисът / Taxus Baccata/. Особенно ценни за флората са странджанската зеленика, странджански дъб, кавказка иглика, багрилна звъника, калуната, понтийското бясно дърво, червената пираканта, колхидски джел, странджанска боровинка.

ФАУНА

В историческото минало територията на Странджа е оставала встрани от главните пътища на Европа и Азия. В по-ново време тоталитарната власт ограничи за посещение и стопанска дейност обширни части на планината, гранични с Турция. В резултат на това животинският свят на Стратджа е съхранил във висока степен своята идентичности богатство.

Впечатляващо е птичето разнообразие. Над Странджа преминава пътят на прелета на птици от север на юг- Виа Понтика. Целогодишно или само през някои сезони в планината са преброени 261 вида птици или 68% от орнитофауната в страната. Включени в Червената книга на България са 17 гнездящи, като черният щъркел, осоядът, малкият лешояд, скалният орел, левадният дърдовец, горският бекас, гълъбът-хралупар, белогръбият кълвач, черният кълвач и 57 вида мигриращи птици.

В Странджа са описани 54 вида бозайници, но действителната бройка вероятно е по-голяма, поради това, че все още не е проучена фауната на пещерите. Популацията на вълка е 20-25 броя, на чакала – 2000, на благородния елен – над 200 бр., на сърните 660 бр., на дивите прасета – 460 бр. Популацията на видрата в р.Велека е най-добре запазената в Европа, където този вид е изчезнал. В Червената книга на България са вписани още златката, вълкът, пъстрият пор, тюленът-монах, обитаващ странджанското крайбрежие, който е включен и в световната Червена книга. Интересни за риболов са р. Велека и притоците й Айдере, Младежка и Еленица, където се срещат 16 вида и подвида риби.

ЕТНОС

Странджанският етнос притежава уникално присъствие на обряди, които не се срещат никъде другаде по българските земи. Забележителна особеност са изобилието от летни веселия – „панагири“, на които цяло село се отдава на почивка през жарките дни. Само тук може да се срещнат обичаи като“ филек“, „Мара и Лишанка“, както и мистичните нестинари. Нетинарството е неповторимо явление, което не е само зрелище – ходене върху жива жарава от боси хора, а и стар древно-жречески обичай от античността. Уникалният ритуал се извършва и до днес единствено в с.Българи на 3-4 юни патронния празник на нестинарските светии – Св.Константин е Св.Елена.