природен парк Странджа

Поемете ли към най-югоизточната част на България право на юг от Бургас в посока към Малко Търново или покрай морето за Ахтопол и Синеморец вие попадате в ласкавите прегръдки на широко като море разстлана планинска верига на Странджа планина и скоро ще се озовете в сърцето на едноименния парк - най-големия и един от най-екзотичните природни паркове в България.Обявен е в началото на 1995г. с площ 1161 кв. км и обхваща централна българска Странджа с излаз на Черно море между Резово и Царево.

Географското положение, природоклиматичните и културно- историческите дадености на Странджа обуславят непрекъснато засилване на интереса към нея. Наличието на здравословен климат, гори, водоеми, исторически и културни паметници от различни епохи, запазен старинен бит и обичаи превръщат целия район в привлекателен и интересен обект за вътрешен и международен туризъм.

ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ

Странджа и много нейни части се определят като райони с уникални екосистеми и територии с голямо екологично значение.

Резервати

Силкосия - 396,5 ха, край с.Кости. Силкосия е първият резерват в България. Притежава значителнао растително богатство: 260 вида висши, 16 бр. реликтни и 3 ендемични растения.

Узунбуджак /Лопушна/ - 2 581,5 ха, в землището на с.Сливарово. Най-големият биосферен резерват на България. Преобладават дъбавите гори. Тук са представени най-големите по площ възрастни първични букови и буково-дъбови гори на Странджа.

Витаново - 754,5 ха, между гр.Малко Търново и с.Бръшлян. 40% от горите са източно-букови със средна възраст над 100 г. Установени са 462 вида висши растения. Голямо богатство са карстовите извори в Голямо и Малко Айдере и пещерните образувания /Братанова пещера/.

Средока - 607,8 ха, в землищата на гр. Малко Търново и с.Стоилово. Атрактивна територия с много стръмни склонове и скални образувания по десния бряг на р.Айдере.

Тисовица - 749,3 ха, в землището на с.Българи. Обявен за резерват с цел запазване на първични източнобукови формации с подлес от вечнозелени храсти - странджанската зеленика, тис. Притежава висока стойност на екологична съхраненост.

Защитени местности

З.м. Велека в землищата на Бръшлян, Звездец и Стоилово с изключително интересна флора, фауна и скални образувания.

З.м. Парория в землищата на Заберново и Калово. Тук е най-дебелото и вероятно най-старото дърво в Странджа. Интересна за посещение от любители на природата и историята.

З.м. Марина река. Откриват се почти всички видове вечнозелени храсти, най-представителното находище от тис и много защитени тревни видове. Лесно достъпна за посещение от туристи, представлява природна ботаническа градина.

З.м. Руденово, разположена в стара източно-букова гора със зеленика в землището на с.Сливарово с най-представителното находище от странджанска боровинка. Наблизо се намират древни рудници и тракийски некропол.

З.м. Докузак, в землището на гр.Малко Търново. Най-компактното находище на застрашения от изчезване кримски чай.

З.м.Устие на река Велека -в землищата на гр.Ахтопол, с.Синеморец, с.Бродилово. Обявена е за запазване на характерния за крайбрежната зона ландшафт, скалните образувания и специфична растителност.

З.м. Силистар - в землището на с.Резово. Защитени са брегът с интересни скали, пясъчната ивица и специфичната растителност.

С цел да се запазят гнездилищата на редки и защитени птици са обявени следните защитени местности: Кривинизово, Кълката и Моряне.

ЗАЩИТЕНИ ПРИРОДНИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

Скални образувания

Пещери и извори на река Младежка, пещера Еленина дупка - край с.Бяла вода, Братанова пещера - в резерват Витаново, Камъка - край пътя Малко Търново - Граматиково, пещера Махарата - край с.Кости.

Редки храсти и треви

Синя хвойна - край гр.Малко Търново, пирен - формация на растението край с.Кости.

Вековни дървета

Странджански дъб - култова кория край с.Кости, източен бук и дъб благун- край с.Заберново, летен дъб - край с.Заберново, с.Тетрабаир и с.Звездец, горун в местността Стоиловска чучурика край гр.Малко Търново.

Исторически местности

Останки от древността са Мраморните куполни гробници - мавзолеи в местностите "Мишкова нива" и "Пропада", както и многобройните надгробни могили, крепостни стени и древни римски пътища. Църквите в селищата на територията на парка са пазители на християнската вяра на странджанци. В тях се съхраняват икони от18-19 в.Забележителен е иконостасът на църквата "Св.св. Кирил и Методий" в с.Кости. Явление тук са параклиси / наречени още "манастирчета"/, построени сред гората предимно на места с изворчета, за които се смята, че са лечебни; или места свързани с тракийски светилища.

ФЛОРА

Специфичният климат на Странджа е причина растителността в планината да притежава особености, които я отличават от европейските растителни формации и я доближават до понтийско-евксинската флора на Кавказ и Мала Азия.
В Странджа се срещат 1700 вида висши растения, предсавляващи 50% от растителното богатство на България. От 700 вида растения, вписани в България ,70 са защитени в Странджа. Площа на горите енад 150 000 ха. Най-интересни от флористична и природозащитна гледна точка за България и Европа са източно-буковите формации с примес от горун и по-рядко с благун, с подлес от зеленика и други вечнозелени храсти.Изключително рядък за тези гори е тисът / Taxus Baccata/. Особенно ценни за флората са странджанската зеленика, странджански дъб, кавказка иглика, багрилна звъника, калуната, понтийското бясно дърво, червената пираканта, колхидски джел, странджанска боровинка.

ФАУНА

В историческото минало територията на Странджа е оставала встрани от главните пътища на Европа и Азия. В по-ново време тоталитарната власт ограничи за посещение и стопанска дейност обширни части на планината, гранични с Турция. В резултат на това животинският свят на Стратджа е съхранил във висока степен своята идентичности богатство.

Впечатляващо е птичето разнообразие. Над Странджа преминава пътят на прелета на птици от север на юг- Виа Понтика. Целогодишно или само през някои сезони в планината са преброени 261 вида птици или 68% от орнитофауната в страната. Включени в Червената книга на България са 17 гнездящи, като черният щъркел, осоядът, малкият лешояд, скалният орел, левадният дърдовец, горският бекас, гълъбът-хралупар, белогръбият кълвач, черният кълвач и 57 вида мигриращи птици.

В Странджа са описани 54 вида бозайници, но действителната бройка вероятно е по-голяма, поради това, че все още не е проучена фауната на пещерите. Популацията на вълка е 20-25 броя, на чакала - 2000, на благародния елен - над 200 бр., на сърните 660 бр., на дивите прасета - 460 бр. Популацията на видрата в р.Велека е най-добре запазената в Европа, където този вид е изчезнал. В Червената книга на България са вписани още златката, вълкът, пъстрият пор, тюленът-монах, обитаващ странджанското крайбрежие, който е включен и в световната Червена книга. Интересни за риболов са р.Велека и притоците й Айдере, Младежка и Еленица, където се срещат 16 вида и подвида риби.

ЕТНОС

Странджанският етнос притежава уникално присъствие на обряди, които не се срещат никъде другаде по българските земи. Забележителна особеност са изобилието от летни веселия - "панагири", на които цяло село се отдава на почивка през жарките дни. Само тук може да се срещнат обичаи като" филек", " Мара и Лишанка", както и мистичните нестинари. Нетинарството е неповторимо явление, което не е само зрелище - ходене върху жива жарава от боси хора, а и стар древно-жречески обичай от античността. Уникалният ритуал се извършва и до днес единствено в с.Българи на 3-4 юни патронния празник на нестинарските светии - Св.Константин е Св.Елена.